Разговаряме със Свилен Димитров за това как се рисуват приказки за нови светове и как се раждат онези истории, на които нито възрастните, нито децата могат да устоят. Неговият филм “Въздушният Ас” бе част от програмата на Блок Анимационно Кино.

Как се измислят универсални и метафорични истории, които успяват да кажат толкова много за живота чрез един толкова минамилистичен разказ? Какъв е вашият ключ?

Формула за мен няма. Подходът към всеки филм е различен. Пътят се определя от историята, която те хваща за ръка и те води в своята посока. Универсална история с минималистичен разказ не винаги се получава, просто се опитвам да правя филми, които аз самият бих искал да гледам. Тогава все ще се намери и друг, който би могъл да ги хареса.

Помните ли как ви хрумна идеята за този герой и неговата история? ( Впрочем, това не е ли вашият дипломен филм в специалност „Режисура на анимационен филм“ във НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов? )

Да, дипломирах се с него в края на 2006 година. Доста време мина оттогава и съм щастлив, че все още има интерес към него и многообразните му ученически грешки. Но важна е емоцията, която оставя след себе си. В първоначалната история жабокът не съществуваше - сценарият проследяваше битието на една муха, която остана с малка роля във филма.

Blok Animationno Kino

Каква технология използвахте при създаването на филма?

Класическа техника за героите - рисунка върху хартия с молив, сканирана и оцветена на компютър. За декорите - акварели, сканирани и обработени дигитално. За облаците използвах снимки и видео футиджи, за да се отличават и по-видимо да разделят земния от небесния свят.

„Въздушният Ас“ обиколи доста фестивали и спечели много награди и отличия. Имате ли специално отношение към този филм?

Жабата полетя и аз съм благодарен, че чрез този филм успях да посетя немалка част от света. Емоцията беше голяма и не мога да съм безразличен към всичко това.

Ако трябваше да направите филма сега щяхте ли да промените нещо и ако да какво?

Ако сега рисувах този филм, сигурно всичко щеше да е различно. Би изглеждал повече като сбит преразказ. Бих премахнал изцяло няколко сцени, което би довело до преработка на много други детайли. Всяко време за създаване на филм има своите положителни черти, но и недостатъци. Но със сигурност носи огромни различия със себе си.